Когато започнах да уча в началото на 50-те години на миналия век, често влизах в една ломска книжарница, разположена от дясната страна в началото на главната улица, обградена от магазини за платове, дрехи, мебели… Тя се намираше недалеч от гимназията, както и от училище „Никола Първанов“, затова винаги имаше ученици и родители, които купуват учебни помагала или книги. Вътре над лавиците с изложените томове стоеше написана мисълта на Виктор Юго: „Без книги в света е тъмно и човешкият ум е беден.“ Този надпис така трайно се е запечатал в паметта ми, повече от шейсет години, че го виждам сякаш на живо и сега. Но от телевизионния екран също така запомних картината на горящата като факла модерна сграда на библиотеката в Сараево по време на войната в бивша Югославия и при този пожар бяха унищожени безценни книги и ръкописи. Наистина трудно е да си представим живота без светлината на книгата и знанието, на тази магнетична сила, която се крие в творбите на стотици творци. Денят на книгата и авторското право 23 април е повод да си спомним не само за Шекспир и Сервантес, починали на тази дата, но и за цялото книжовно наследство, което от глинените плочки в Месопотамия до електронните библиотеки, дава верния път за напредък на човечеството. Само чрез четенето можем да достигнем до оная вълшебна сила, която съхраняват произведенията на хиляди автори – наши и чужди. Тези две стихотворения на бележитите ни поети са отразили вълненията, свързани с книгите и с любовта.
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ (1887 – 1916)
СВЕТЪЛ СПОМЕН
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя…
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.
И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчава.
Там летим и цъфтим сред цветята – цветя;
окрилени души нивга страх не обзима…
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя…
АТАНАС ДАЛЧЕВ (1904 – 1978)
КНИГИТЕ
На К. Гълъбов
Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.
Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
1926 г.
Стефан Коларов
ЛИТЕРАТУРНИ ХОРИЗОНТИ 