Три дена на празнично веселие под знака на Св. Георги Победоносец
ЗДРАВЕЙТЕ! Усещате ли вече предпразничната треска, долавяте ли ритъма на предстоящия парад, набелязани ли са пътищата из родината и при съседите? Цели три дена ние българите ще се радваме на гергьовденските тържества! Какво ли ще правят през това време редовните оплаквачи, които се терзаят постоянно от това колко сме бедни и нещастни, колко са ни ниски заплатите, а никога зъб не обелват за качеството на нашия труд – ама да не си разваляме сега кефа с такава подробност! Кварталните пияници вече откриха празника, за другите – от утре!
Я, вижте, какво са решили в Пловдив – за пореден път „Вино и Гурме“. От древността идва съчетанието „хляб и вино“ и от него по-хубаво няма! Само ако си с бедно въображение можеш да подминеш това вечно съчетание! Старозагорецът Кирил Христов някога извика „Жени и вино! Вино и жени!“, ама в Стара Загора се раждат поети, а в Пловдив властва духът на Спас Гърневски и Георги Гергов (ах, че и с имен ден!). Явно техните почитатели и съмишленица са ги разбрали достойно – „Вино и ГУРМЕ“. Гурме я, спомняте ли си какво казва бай Ганю – сложи му там и едно „фатално“, да те хване за гушата! Гурмето хваща за гушата, европейско е, това „хляб“ или е руско или комунистическо, кой да ти каже? И тоя пусти паметник на Альоша още ли не са го свалили – взривете го бе! Бай Ганю какво си мисли за Паметника на народите в Лайпциг: „Колко ли тротил му е нужен, за да хвръкне във въздуха!“ – докато другите посетители се възхищават от монумента.
Идва и звездният час на всички юнаци с големи… мераци! Любовните страсти ще се вихрят с хората, гергьовденските люлки, вечерите край чевермета и нощите в частни хотели и къщи за гости. Всеки ден чета безброй признания и откровения, толкова мисли за любовта, че се радвам искрено за толкова много влюбени. Може би тези стихотворения с усмивка ще Ви накарат да кажете: Това не се отнася за мен! Ние търсим ГОЛЯМАТА любов!
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
ТРАГЕДИЯ
Тя беше родена във Варна,
той беше роден в Кюстендил,
тя беше момичка коварна,
той – дядо наивен и мил.
Венчаха се в Стара Загора,
роди им се в Русе дете,
но в Ловеч ги срещна Раздора
и там се разведоха те.
Дълбоко и страшно обиден,
че Маят му малко цъфтя,
замина той нейде във Видин,
а нейде към Хасково – тя!
Христо СМИРНЕНСКИ
ПРИКАЗКА
Тя лани беше в манастира
дошла на тишина и хлад
и тук завърза млада дружба
с един духовник белобрад.
Килийката потайно помни
на старий „татко“ мъдростта,
разливаща се всяка вечер
върху рубинена уста.
Но таз година в манастира
не дойде тя, уви, сама:
с избраника сърдечен тайно
избягала бе от дома.
И в тъмна нощ пред своя „татко“
с молба яви се тя.
Духовникът благослови ги
с усмивка свята на уста.
И щом съпругът млад попита:
„Какво се следва да платя?“ –
монахът се усмихна кротко:
„В аванс плати си лани тя!“
AMOR OMNIA
Ех, тя – любовта, господа,
е твърде трагична шега!
Чрез нея ридай глупостта,
през нея се смеят рога.
А влюбен бе той до уши,
той – моят нещастен герой.
Побърка се или сгреши –
не знам, но ожени се той.
На днешния век дъщеря,
жена му, кат всички жени,
бе честна, разумна, добра
и честно му тя измени.
Случайно се върна веднъж
героят ми рано дома
и свари у спалнята мъж
при своята вярна жена.
Но влюбен бе той до уши,
затуй не направи скандал,
а мъдро и кротко реши:
„Да не бях се рано прибрал!“
Загадката тъй разгадал,
намерил у себе си грях,
той каза й с тиха печал:
„Прости ми, задето видях!“
Добра бе жена му и тя
„Прощавам ти, каза, сега!“
Ех, тя – любовта, господа,
е твърде трагична шега.
ЕДНА стара, стара надежда – Amor omnia vincit! Любовта побеждава всичко! За нея ме подсети едно стихотворение, носещо това заглавие. Нашите класици са успявали да претворят човешките вълнения и страсти и с горчивина и със смях. Двамата големи лирици са видели и тъжната и веселата страна на живота!
Стефан КОЛАРОВ
ЛИТЕРАТУРНИ ХОРИЗОНТИ 